Пластелинено
Колесницата препуска,
а в насрещното платно –
пластелинено семейство –
количка с бебе, мама, татко - все едно,
че някой там нарочно ги е залепил,
за да ми припомни,
какво съзнанието ми не иска да прегази, да затисне,
с излязлото от пътя колело.
&
Глинено
Малко глинено човече
влиза в стаята ми вечер,
къса страниците на деня,
пуска щорите и прожектира филм,
за който мисля, че е сън.
И изпълнявам всички роли
на очакваните хора;
на онези, другите, които,
знам, че само в тъмното ги виждам вече -
само ако се превърна в малко глинено човече.
2007 г.
© Невена Григорова Все права защищены