26 авг. 2010 г., 22:41

Пластелин § Глина

935 0 3

 

Пластелинено

 

Колесницата препуска,

а в насрещното платно –

пластелинено семейство –

количка с бебе, мама, татко - все едно,

че някой там нарочно ги е залепил,

за да ми припомни,

какво съзнанието ми не иска да прегази, да затисне,

с излязлото от пътя колело.

 

&

 

Глинено

 

Малко глинено човече

влиза в стаята ми вечер,

къса страниците на деня,

пуска щорите и прожектира филм,

за който мисля, че е сън.

И изпълнявам всички роли

на очакваните хора;

на онези, другите, които,

знам, че само в тъмното ги виждам вече -

само ако се превърна в малко глинено човече.

 

2007 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Невена Григорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...