5 abr 2009, 20:25

Платоничната любов

2K 1 8

                                                    На всички сродни души, които срещаме по пътя си.

                                                    На всички, които обичаме и не можем да имаме.

                                                    Но духовните връзки с които, понякога ни дават

                                                    много повече, отколкото физическите - с други...

 

 

Хората, които са в сърцето ти -

напиши за тях най-красивите стихове!

Обичай ги с най-нежното чувство,

докато още са тук, докато не са си отишли!

 

Съхрани погледите им в себе си,

топлите им усмивки; техните образи

 и мястото си в душите им,

което сама си извоювала!

 

Извай от глина чувствата си към тях,

или ги нарисувай! Кажи им

най-милите думи! Изпей им

най-тъжните песни!

 

Накарай ги да почувстват

неповторимото ти присъствие

до себе си!...

И не искай повече нищо!...                                          1998 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Елена!
  • Тук преди време се коментираше има ли и възможна ли е безусловната любов...
    Радвам се, че прочетох този стих!
    Радина вече го е написала - "Абсолютната истината, в която се крие най-красивата и чиста любов!!! Прекрасно!!"

    ДА, ПРЕКРАСНО Е!!!
  • Посветено е на всички хора, чувствата ми към които са ме стимулирали и мотивирали да постигна нещо, окрилявали са ме, давали са ми надежда и сила!...
  • !!!
  • Абсолютната истината, в която се крие най-красивата и чиста любов!!! Прекрасно!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...