5.04.2009 г., 20:25

Платоничната любов

2K 1 8

                                                    На всички сродни души, които срещаме по пътя си.

                                                    На всички, които обичаме и не можем да имаме.

                                                    Но духовните връзки с които, понякога ни дават

                                                    много повече, отколкото физическите - с други...

 

 

Хората, които са в сърцето ти -

напиши за тях най-красивите стихове!

Обичай ги с най-нежното чувство,

докато още са тук, докато не са си отишли!

 

Съхрани погледите им в себе си,

топлите им усмивки; техните образи

 и мястото си в душите им,

което сама си извоювала!

 

Извай от глина чувствата си към тях,

или ги нарисувай! Кажи им

най-милите думи! Изпей им

най-тъжните песни!

 

Накарай ги да почувстват

неповторимото ти присъствие

до себе си!...

И не искай повече нищо!...                                          1998 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Елена!
  • Тук преди време се коментираше има ли и възможна ли е безусловната любов...
    Радвам се, че прочетох този стих!
    Радина вече го е написала - "Абсолютната истината, в която се крие най-красивата и чиста любов!!! Прекрасно!!"

    ДА, ПРЕКРАСНО Е!!!
  • Посветено е на всички хора, чувствата ми към които са ме стимулирали и мотивирали да постигна нещо, окрилявали са ме, давали са ми надежда и сила!...
  • !!!
  • Абсолютната истината, в която се крие най-красивата и чиста любов!!! Прекрасно!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...