На всички сродни души, които срещаме по пътя си.
На всички, които обичаме и не можем да имаме.
Но духовните връзки с които, понякога ни дават
много повече, отколкото физическите - с други...
Хората, които са в сърцето ти -
напиши за тях най-красивите стихове!
Обичай ги с най-нежното чувство,
докато още са тук, докато не са си отишли!
Съхрани погледите им в себе си,
топлите им усмивки; техните образи
и мястото си в душите им,
което сама си извоювала!
Извай от глина чувствата си към тях,
или ги нарисувай! Кажи им
най-милите думи! Изпей им
най-тъжните песни!
Накарай ги да почувстват
неповторимото ти присъствие
до себе си!...
И не искай повече нищо!... 1998 г.
© Радослава Антонова Всички права запазени