5 апр. 2009 г., 20:25

Платоничната любов

2K 1 8

                                                    На всички сродни души, които срещаме по пътя си.

                                                    На всички, които обичаме и не можем да имаме.

                                                    Но духовните връзки с които, понякога ни дават

                                                    много повече, отколкото физическите - с други...

 

 

Хората, които са в сърцето ти -

напиши за тях най-красивите стихове!

Обичай ги с най-нежното чувство,

докато още са тук, докато не са си отишли!

 

Съхрани погледите им в себе си,

топлите им усмивки; техните образи

 и мястото си в душите им,

което сама си извоювала!

 

Извай от глина чувствата си към тях,

или ги нарисувай! Кажи им

най-милите думи! Изпей им

най-тъжните песни!

 

Накарай ги да почувстват

неповторимото ти присъствие

до себе си!...

И не искай повече нищо!...                                          1998 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Елена!
  • Тук преди време се коментираше има ли и възможна ли е безусловната любов...
    Радвам се, че прочетох този стих!
    Радина вече го е написала - "Абсолютната истината, в която се крие най-красивата и чиста любов!!! Прекрасно!!"

    ДА, ПРЕКРАСНО Е!!!
  • Посветено е на всички хора, чувствата ми към които са ме стимулирали и мотивирали да постигна нещо, окрилявали са ме, давали са ми надежда и сила!...
  • !!!
  • Абсолютната истината, в която се крие най-красивата и чиста любов!!! Прекрасно!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...