Apr 5, 2009, 8:25 PM

Платоничната любов

2K 1 8

                                                    На всички сродни души, които срещаме по пътя си.

                                                    На всички, които обичаме и не можем да имаме.

                                                    Но духовните връзки с които, понякога ни дават

                                                    много повече, отколкото физическите - с други...

 

 

Хората, които са в сърцето ти -

напиши за тях най-красивите стихове!

Обичай ги с най-нежното чувство,

докато още са тук, докато не са си отишли!

 

Съхрани погледите им в себе си,

топлите им усмивки; техните образи

 и мястото си в душите им,

което сама си извоювала!

 

Извай от глина чувствата си към тях,

или ги нарисувай! Кажи им

най-милите думи! Изпей им

най-тъжните песни!

 

Накарай ги да почувстват

неповторимото ти присъствие

до себе си!...

И не искай повече нищо!...                                          1998 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Елена!
  • Тук преди време се коментираше има ли и възможна ли е безусловната любов...
    Радвам се, че прочетох този стих!
    Радина вече го е написала - "Абсолютната истината, в която се крие най-красивата и чиста любов!!! Прекрасно!!"

    ДА, ПРЕКРАСНО Е!!!
  • Посветено е на всички хора, чувствата ми към които са ме стимулирали и мотивирали да постигна нещо, окрилявали са ме, давали са ми надежда и сила!...
  • !!!
  • Абсолютната истината, в която се крие най-красивата и чиста любов!!! Прекрасно!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...