20 may 2023, 9:41

Плен

659 1 1

 

 

Какво е споменът, отроче

От вчерашния, днешен ден

А времето гради мостове

Към миналото и към мен.

 

Минавам по камъни от мисли,

Пропити от духа на вчера

И стъпвам на камара листи

От на календара минала афера.

 

В съня пък, като ято птици,

Прехвърчат минали неща,

Нахвърлени набързо скици.

Но с важната за мен цена.

 

Навън е тихо, всичко е спокойно,

Поуката от вчера, вече е зад мен

И мисля как да продължа достойно

След толкоз дълъг от живота плен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Hristov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих!
    Поздравления!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...