20.05.2023 г., 9:41

Плен

648 1 1

 

 

Какво е споменът, отроче

От вчерашния, днешен ден

А времето гради мостове

Към миналото и към мен.

 

Минавам по камъни от мисли,

Пропити от духа на вчера

И стъпвам на камара листи

От на календара минала афера.

 

В съня пък, като ято птици,

Прехвърчат минали неща,

Нахвърлени набързо скици.

Но с важната за мен цена.

 

Навън е тихо, всичко е спокойно,

Поуката от вчера, вече е зад мен

И мисля как да продължа достойно

След толкоз дълъг от живота плен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!
    Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...