20 мая 2023 г., 09:41

Плен

662 1 1

 

 

Какво е споменът, отроче

От вчерашния, днешен ден

А времето гради мостове

Към миналото и към мен.

 

Минавам по камъни от мисли,

Пропити от духа на вчера

И стъпвам на камара листи

От на календара минала афера.

 

В съня пък, като ято птици,

Прехвърчат минали неща,

Нахвърлени набързо скици.

Но с важната за мен цена.

 

Навън е тихо, всичко е спокойно,

Поуката от вчера, вече е зад мен

И мисля как да продължа достойно

След толкоз дълъг от живота плен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!
    Поздравления!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...