20 мая 2023 г., 09:41

Плен

650 1 1

 

 

Какво е споменът, отроче

От вчерашния, днешен ден

А времето гради мостове

Към миналото и към мен.

 

Минавам по камъни от мисли,

Пропити от духа на вчера

И стъпвам на камара листи

От на календара минала афера.

 

В съня пък, като ято птици,

Прехвърчат минали неща,

Нахвърлени набързо скици.

Но с важната за мен цена.

 

Навън е тихо, всичко е спокойно,

Поуката от вчера, вече е зад мен

И мисля как да продължа достойно

След толкоз дълъг от живота плен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!
    Поздравления!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...