May 20, 2023, 9:41 AM

Плен

646 1 1

 

 

Какво е споменът, отроче

От вчерашния, днешен ден

А времето гради мостове

Към миналото и към мен.

 

Минавам по камъни от мисли,

Пропити от духа на вчера

И стъпвам на камара листи

От на календара минала афера.

 

В съня пък, като ято птици,

Прехвърчат минали неща,

Нахвърлени набързо скици.

Но с важната за мен цена.

 

Навън е тихо, всичко е спокойно,

Поуката от вчера, вече е зад мен

И мисля как да продължа достойно

След толкоз дълъг от живота плен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих!
    Поздравления!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...