Ranrozar (Стойчо Станев)
636 19255
9 feb 2024, 8:34

Пленени чувства 

  Poesía » Otra
222 4 11

Запленен от природните догадки 

на съзерцателни копнения,

като дете захласнато все крача-

чужд на чуждо олицетворение. 

Там ме зоват вихри подмолни,

там те опазват светлата младост 

на разцъфнала любовна болка...

Там сърцето ми гори на клада!

Там мислите ми будят рани,

за да посрещнат с топли ласки 

бисерите нощни несъбрани

в блюдото на мимолетно щастие. 

А слънцето пак следва неизменно 

пътя си-живителен,като сълзата:

на свечеряване ще падне тя червена 

в чашата на хоризонта,

                                                от душата ми възпята!

 

 

 

 

 

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??