Пленени чувства
Запленен от природните догадки
на съзерцателни копнения,
като дете захласнато все крача-
чужд на чуждо олицетворение.
Там ме зоват вихри подмолни,
там те опазват светлата младост
на разцъфнала любовна болка...
Там сърцето ми гори на клада!
Там мислите ми будят рани,
за да посрещнат с топли ласки
бисерите нощни несъбрани
в блюдото на мимолетно щастие.
А слънцето пак следва неизменно
пътя си-живителен,като сълзата:
на свечеряване ще падне тя червена
в чашата на хоризонта,
от душата ми възпята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
