Feb 9, 2024, 8:34 AM

Пленени чувства

  Poetry » Other
441 4 11

Запленен от природните догадки 

на съзерцателни копнения,

като дете захласнато все крача-

чужд на чуждо олицетворение. 

Там ме зоват вихри подмолни,

там те опазват светлата младост 

на разцъфнала любовна болка...

Там сърцето ми гори на клада!

Там мислите ми будят рани,

за да посрещнат с топли ласки 

бисерите нощни несъбрани

в блюдото на мимолетно щастие. 

А слънцето пак следва неизменно 

пътя си-живителен,като сълзата:

на свечеряване ще падне тя червена 

в чашата на хоризонта,

                                                от душата ми възпята!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...