Patrizzia (Надежда Ангелова)
2110 18342
7 oct 2021, 12:56

Плодно семе 

  Poesía
229 4 5

Пируват стръвно в паметта ми сенки сиви

и като мека пепел спомен разпилян

поляга кротко в Божията длан,

като дете, не знаещо къде отива.

 

За него е Земята дом и е красива,

не знае милото, че горко разридан,

положил е светът на него тежка дан,

да заплати греха. В безплодната му нива,

 

на стрък и цвят да бъде новия сеяч,

да заглушава с песен всеки стон и плач,

додето времето душата му не вземе.

 

И после като мен ще бъде стар и сам,

дори на себе си утеха как да дам?

Сега е само спомен, утре... Плодно семе.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??