Patrizzia (Надежда Ангелова)
2114 18348
7.10.2021 г., 12:56 ч.

Плодно семе 

  Поезия
230 4 5

Пируват стръвно в паметта ми сенки сиви

и като мека пепел спомен разпилян

поляга кротко в Божията длан,

като дете, не знаещо къде отива.

 

За него е Земята дом и е красива,

не знае милото, че горко разридан,

положил е светът на него тежка дан,

да заплати греха. В безплодната му нива,

 

на стрък и цвят да бъде новия сеяч,

да заглушава с песен всеки стон и плач,

додето времето душата му не вземе.

 

И после като мен ще бъде стар и сам,

дори на себе си утеха как да дам?

Сега е само спомен, утре... Плодно семе.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??