Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18140
Oct 7, 2021, 12:56 PM

Плодно семе 

  Poetry
220 4 6

Пируват стръвно в паметта ми сенки сиви

и като мека пепел спомен разпилян

поляга кротко в Божията длан,

като дете, не знаещо къде отива.

 

За него е Земята дом и е красива,

не знае милото, че горко разридан,

положил е светът на него тежка дан,

да заплати греха. В безплодната му нива,

 

на стрък и цвят да бъде новия сеяч,

да заглушава с песен всеки стон и плач,

додето времето душата му не вземе.

 

И после като мен ще бъде стар и сам,

дори на себе си утеха как да дам?

Сега е само спомен, утре... Плодно семе.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??