1 nov 2017, 0:08

Площад Надежда 

  Poesía
503 0 5

Една старица дрипава и бледа,

събрала в себе си несгоди и печал,

протягаше ръка и в студ и в жега

и чакаше зрънца от хорската ни жал.

 

Край нея гълъби долитаха,

болката и да прогонят надалеч,

макар и птици, те разбираха –

с присъствието си ѝ носят лек.

 

И белия площад в криле осяваше.

Площадът с име кратичко ''Надежда''.

И все някой стотинчици оставяше,

забързан, без в лице да я поглежда.

 

P.S. Боже, не позволявай на майките ни да просят.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??