Площад Надежда
Една старица дрипава и бледа,
събрала в себе си несгоди и печал,
протягаше ръка и в студ и в жега
и чакаше зрънца от хорската ни жал.
Край нея гълъби долитаха,
болката и да прогонят надалеч,
макар и птици, те разбираха –
с присъствието си ѝ носят лек.
И белия площад в криле осяваше.
Площадът с име кратичко ''Надежда''.
И все някой стотинчици оставяше,
забързан, без в лице да я поглежда.
P.S. Боже, не позволявай на майките ни да просят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниел Стоянов Все права защищены
