Nov 1, 2017, 12:08 AM

Площад Надежда 

  Poetry
502 0 5

Една старица дрипава и бледа,

събрала в себе си несгоди и печал,

протягаше ръка и в студ и в жега

и чакаше зрънца от хорската ни жал.

 

Край нея гълъби долитаха,

болката и да прогонят надалеч,

макар и птици, те разбираха –

с присъствието си ѝ носят лек.

 

И белия площад в криле осяваше.

Площадът с име кратичко ''Надежда''.

И все някой стотинчици оставяше,

забързан, без в лице да я поглежда.

 

P.S. Боже, не позволявай на майките ни да просят.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??