16 ene 2008, 8:54

Плутон

970 0 3

Плутон

 

Слънцето в далечен хоризонт

изпраща вакуумни лъчи,

които не достигат до Плутон.

И той не отговаря. Все мълчи.


Вятърът космически е неспособен

над хладния Плутон да вее.

Затова в галактики далечни е поробен.

Затова и там нищо не вирее.


И кометите  не посещават

на Плутон пустинната му жал.

Може би само спътниците го спасяват,

от самота, далечност и печал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Определено ми хареса как си намесил космическия вятър и спътниците: харесва ми това олицетворяване на далечната планета...
  • Права е Петя!
    прекрасна идея...
    Прекрасно стихотворение!
    с обич, Християн.
  • Най-далечното,най-самотното,най-тъжното...доста често е и най-доброто!

    Голямо браво за това ти стихотворение

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...