16.01.2008 г., 8:54

Плутон

965 0 3

Плутон

 

Слънцето в далечен хоризонт

изпраща вакуумни лъчи,

които не достигат до Плутон.

И той не отговаря. Все мълчи.


Вятърът космически е неспособен

над хладния Плутон да вее.

Затова в галактики далечни е поробен.

Затова и там нищо не вирее.


И кометите  не посещават

на Плутон пустинната му жал.

Може би само спътниците го спасяват,

от самота, далечност и печал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Определено ми хареса как си намесил космическия вятър и спътниците: харесва ми това олицетворяване на далечната планета...
  • Права е Петя!
    прекрасна идея...
    Прекрасно стихотворение!
    с обич, Християн.
  • Най-далечното,най-самотното,най-тъжното...доста често е и най-доброто!

    Голямо браво за това ти стихотворение

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...