16.01.2008 г., 8:54 ч.

Плутон 

  Поезия » Пейзажна
654 0 3

Плутон

 

Слънцето в далечен хоризонт

изпраща вакуумни лъчи,

които не достигат до Плутон.

И той не отговаря. Все мълчи.


Вятърът космически е неспособен

над хладния Плутон да вее.

Затова в галактики далечни е поробен.

Затова и там нищо не вирее.


И кометите  не посещават

на Плутон пустинната му жал.

Може би само спътниците го спасяват,

от самота, далечност и печал.

© Християн Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Определено ми хареса как си намесил космическия вятър и спътниците: харесва ми това олицетворяване на далечната планета...
  • Права е Петя!
    прекрасна идея...
    Прекрасно стихотворение!
    с обич, Християн.
  • Най-далечното,най-самотното,най-тъжното...доста често е и най-доброто!

    Голямо браво за това ти стихотворение
Предложения
: ??:??