Jan 16, 2008, 8:54 AM

Плутон

964 0 3

Плутон

 

Слънцето в далечен хоризонт

изпраща вакуумни лъчи,

които не достигат до Плутон.

И той не отговаря. Все мълчи.


Вятърът космически е неспособен

над хладния Плутон да вее.

Затова в галактики далечни е поробен.

Затова и там нищо не вирее.


И кометите  не посещават

на Плутон пустинната му жал.

Може би само спътниците го спасяват,

от самота, далечност и печал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн All rights reserved.

Comments

Comments

  • Определено ми хареса как си намесил космическия вятър и спътниците: харесва ми това олицетворяване на далечната планета...
  • Права е Петя!
    прекрасна идея...
    Прекрасно стихотворение!
    с обич, Християн.
  • Най-далечното,най-самотното,най-тъжното...доста често е и най-доброто!

    Голямо браво за това ти стихотворение

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...