16 янв. 2008 г., 08:54

Плутон

974 0 3

Плутон

 

Слънцето в далечен хоризонт

изпраща вакуумни лъчи,

които не достигат до Плутон.

И той не отговаря. Все мълчи.


Вятърът космически е неспособен

над хладния Плутон да вее.

Затова в галактики далечни е поробен.

Затова и там нищо не вирее.


И кометите  не посещават

на Плутон пустинната му жал.

Може би само спътниците го спасяват,

от самота, далечност и печал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Определено ми хареса как си намесил космическия вятър и спътниците: харесва ми това олицетворяване на далечната планета...
  • Права е Петя!
    прекрасна идея...
    Прекрасно стихотворение!
    с обич, Християн.
  • Най-далечното,най-самотното,най-тъжното...доста често е и най-доброто!

    Голямо браво за това ти стихотворение

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...