12 sept 2015, 22:05

Плясканица

  Poesía
637 0 1

За Джак Даниелс,

за нашата ракия...

За наздравицата, и може би

за вкусното мезе!

А може би за виното пенливо,

от черно грозде с дъх на диво.

 

Дали да бъда реалист

или просто да отпия...

Да дам на себе си -

минута или две?

В които аз от себе си

да скрия!?

Собственото си сърце.

 

- Омръзна ми да бъда сам.

 

Дали е нужно  да го правя?

Дали е нужно да му се отдам...?

На ритъмът лъжовен

от песента на селския ерген

на площада прашен и самотен.

 

Дали е луд тоз, който ти го дава?

Или лудият съм аз? Не знам.

Живота като в сериал минава!

А чувстваш се че никога не си

го ти живял.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много съм очарован от хубавите коментари с дъх закачлив!!!Усмивки и на вас !До нови и сърдечни коментариЛейди ,Пчеличке!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...