За Джак Даниелс,

за нашата ракия...

За наздравицата, и може би

за вкусното мезе!

А може би за виното пенливо,

от черно грозде с дъх на диво.

Дали да бъда реалист

или просто да отпия...

Да дам на себе си -

минута или две?

В които аз от себе си

да скрия!?

Собственото си сърце.

- Омръзна ми да бъда сам.

Дали е нужно  да го правя?

Дали е нужно да му се отдам...?

На ритъмът лъжовен

от песента на селския ерген

на площада прашен и самотен.

Дали е луд тоз, който ти го дава?

Или лудият съм аз? Не знам.

Живота като в сериал минава!

А чувстваш се че никога не си

го ти живял.