24 jul 2018, 0:27

Плът 

  Poesía » Otra
1000 11 15

Плътта ми – отпечатък във калта,

по нея се щамповат всички рани.

В очите, по лицето и гърба,

прозират сполетелите ме драми.

 

Плътта – на пристан корабно въже –

Титаник да съм, няма да потъна.

Че тая връв държи и ще ме спре,

аз кротко вечността си  да прегърна.

 

Плътта ми – материалната съдба,

завършен гоблен с изтървани бримки,

затвор залостил моята душа

със наредени до безкрайност примки!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??