24.07.2018 г., 0:27 ч.

Плът 

  Поезия » Друга
905 11 16

Плътта ми – отпечатък във калта,

по нея се щамповат всички рани.

В очите, по лицето и гърба,

прозират сполетелите ме драми.

 

Плътта – на пристан корабно въже –

Титаник да съм, няма да потъна.

Че тая връв държи и ще ме спре,

аз кротко вечността си  да прегърна.

 

Плътта ми – материалната съдба,

завършен гоблен с изтървани бримки,

затвор залостил моята душа

със наредени до безкрайност примки!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??