Плът
Плътта ми – отпечатък във калта,
по нея се щамповат всички рани.
В очите, по лицето и гърба,
прозират сполетелите ме драми.
Плътта – на пристан корабно въже –
Титаник да съм, няма да потъна.
Че тая връв държи и ще ме спре,
аз кротко вечността си да прегърна.
Плътта ми – материалната съдба,
завършен гоблен с изтървани бримки,
затвор залостил моята душа
със наредени до безкрайност примки!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
