melian4eto (Деси)
77 16
22 oct 2013, 22:56

По-далечни от вселени 

  Poesía » De amor
480 0 7
Сега сме по-далечни от вселени,
не мога да извикам пак “Ела”.
В очите ти лъчите са студени,
a моята душа е от мъгла.
И есенни дървета ни люлеят,
край клоните им птиците кръжат,
когато те погледна, се пилея -
разпръсната в не-бъдното звезда.

 

Обичам те, обичам те, прости ми,
че в тази късна есен те открих,
че скоро във сърцата ще е зима,
тогава ще изчезне всеки щрих
от пъстрата дъга на любовта ни,
в която се намирахме преди.

Сега сме по-далечни от вселени,
прости ми, мили, моля те, прости...



© Деси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Есенна въздишка ...
  • Дълбоко докосващ стих!!!
    Поздрави!!!
  • Благодаря на всички за коментарите!!! Колкото до небъдното - да, много добре описва същността на нещата с една дума
  • Споделям мненията! Поздрав!
  • Обичам те, обичам те, прости ми,
    че в тази късна есен те открих,
    че скоро във сърцата ще е зима,
    тогава ще изчезне всеки щрих

    Докосваш ме!
  • Обичаш го това "не - бъдно", намерих го и другаде
    Хубав стих!
  • Аплодирам! Прекрасен стих!
Propuestas
: ??:??