По-далечни от вселени
Сега сме по-далечни от вселени,не мога да извикам пак “Ела”.В очите ти лъчите са студени,a моята душа е от мъгла.И есенни дървета ни люлеят,край клоните им птиците кръжат,когато те погледна, се пилея -разпръсната в не-бъдното звезда.
Сега сме по-далечни от вселени,прости ми, мили, моля те, прости...
Обичам те, обичам те, прости ми,че в тази късна есен те открих,че скоро във сърцата ще е зима,тогава ще изчезне всеки щрихот пъстрата дъга на любовта ни,в която се намирахме преди.
Сега сме по-далечни от вселени,прости ми, мили, моля те, прости...
© Деси All rights reserved.
