14 may 2020, 17:06

По детски

  Poesía
757 7 5

От луната люлка ще направя,

от небето - пухена завивка.

Ще сънувам сънища от рая

и ще се надявам да са истински!

 

А дъгата в кораб ще превърна,

мачтите ще бъдат в седем цвята.

Ще отплавам птиците да върна,

дето заминават всяко лято.

 

От хартия, само да ме видите,

как ще сгъната истинска ракета.

И ще отлетя със Персеидите,

да разгледам другите планети.

 

После може малко да се върна,

за да си почина на дивана.

Някой да ме чака и прегърне,

аз да му разкажа как мечтая.

 

А когато дъжд навън заплиска

и свирепо вятърът бушува,

на тавана, без да се замисля-

ярко слънце ще си нарисувам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...