May 14, 2020, 5:06 PM

По детски

  Poetry
755 7 5

От луната люлка ще направя,

от небето - пухена завивка.

Ще сънувам сънища от рая

и ще се надявам да са истински!

 

А дъгата в кораб ще превърна,

мачтите ще бъдат в седем цвята.

Ще отплавам птиците да върна,

дето заминават всяко лято.

 

От хартия, само да ме видите,

как ще сгъната истинска ракета.

И ще отлетя със Персеидите,

да разгледам другите планети.

 

После може малко да се върна,

за да си почина на дивана.

Някой да ме чака и прегърне,

аз да му разкажа как мечтая.

 

А когато дъжд навън заплиска

и свирепо вятърът бушува,

на тавана, без да се замисля-

ярко слънце ще си нарисувам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...