Откакто заваляха тия дни
със светещи в сребристо ореоли,
откакто дъщеря ми се роди,
душата ми прилича на прозорец.
През него не наднича суета,
а само утринни лъчи се смеят.
Пулсираща от обич доброта
над дните й полека се люлее,
докато спи във мъничката люлка
и сигурно сънува, че е птица.
Очите й приличат на светулки -
през тях светът по детски бял се вижда. ...