Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
Jan 21, 2010, 11:54 AM

По детски бяло 

  Poetry » Other
997 0 25

Откакто заваляха тия дни

със светещи в  сребристо ореоли,

откакто дъщеря ми се роди,

душата ми прилича на прозорец.

През него не наднича суета,

а само утринни лъчи се смеят.

Пулсираща от обич доброта

над дните й полека се люлее,

докато спи във мъничката люлка

и сигурно сънува, че е птица.

Очите й приличат на светулки -

през тях светът по детски бял се вижда.

И сигурно все още помни Бог,

и честичко със него си говори.

Плачът й възвестява като с гонг,

че иска да ни сподели какво е

да бъдеш  много мъничък, а цял

и още да докосваш небесата,

преди светът  да е  докрай съзрял

за истинската същност на децата.

И затова,  докато тишина

над крехкия й сън сега се рони,

у себе си засявам синева -

да бъде утре шепотът за полет...

© Бистра Малинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??