По детски бяло

21.01.2010 г., 11:54 ч.

Поезия » Друга

5.0 (19)

1077 0 25

Откакто заваляха тия дни
със светещи в сребристо ореоли,
откакто дъщеря ми се роди,
душата ми прилича на прозорец.
През него не наднича суета,
а само утринни лъчи се смеят.
Пулсираща от обич доброта
над дните й полека се люлее,
докато спи във мъничката люлка
и сигурно сънува, че е птица.
Очите й приличат на светулки -
през тях светът по детски бял се вижда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Лунни арфи
Метаморфоза

От нощите си искам да избягам, но вече няма как да се владея... Чуждея - сам на себе си чуждея, игла...
Колко тежи онази сълза?

Колко тежи онази самотна сълза, спотаена във крайчеца на окото, която неволно се спуска в нощта, раз...
Старци

Тук всеки ден по някой си отива. Дочакал утро - не дочакал мрак... Протяжно вие музиката жива. Прист...

Още произведения »