15 may 2013, 20:18

По друго време, може би...

1.1K 0 1

Не го разбирам тоя делник,

тъй упорито хванал ми се за полите.

А някога обеща ми да е празник,

обеща ми да е по мъничко от всичко.

Не ща да зная и какъв е този празник,

обикновено дъждовен и в лошо настроение.

Моят прекрасен ноември,

най-големият измамник,

захвърля ме с целувка в забвение.

А кожата ми още помни

неговите устни по плътта ми.

Ръцете му - единственият делник,

след който и аз не зная

изгорях ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах тази нестандартна постройка! Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...