May 15, 2013, 8:18 PM

По друго време, може би...

1.1K 0 1

Не го разбирам тоя делник,

тъй упорито хванал ми се за полите.

А някога обеща ми да е празник,

обеща ми да е по мъничко от всичко.

Не ща да зная и какъв е този празник,

обикновено дъждовен и в лошо настроение.

Моят прекрасен ноември,

най-големият измамник,

захвърля ме с целувка в забвение.

А кожата ми още помни

неговите устни по плътта ми.

Ръцете му - единственият делник,

след който и аз не зная

изгорях ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах тази нестандартна постройка! Поздрав!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...