15 мая 2013 г., 20:18

По друго време, може би...

1.1K 0 1

Не го разбирам тоя делник,

тъй упорито хванал ми се за полите.

А някога обеща ми да е празник,

обеща ми да е по мъничко от всичко.

Не ща да зная и какъв е този празник,

обикновено дъждовен и в лошо настроение.

Моят прекрасен ноември,

най-големият измамник,

захвърля ме с целувка в забвение.

А кожата ми още помни

неговите устни по плътта ми.

Ръцете му - единственият делник,

след който и аз не зная

изгорях ли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах тази нестандартна постройка! Поздрав!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...