По друго време, може би...
1.1K
0
1
Не го разбирам тоя делник,
тъй упорито хванал ми се за полите.
А някога обеща ми да е празник,
обеща ми да е по мъничко от всичко.
Не ща да зная и какъв е този празник,
обикновено дъждовен и в лошо настроение.
Моят прекрасен ноември,
най-големият измамник,
захвърля ме с целувка в забвение.
А кожата ми още помни
неговите устни по плътта ми.
Ръцете му - единственият делник,
след който и аз не зная
изгорях ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеси Всички права запазени
