По дългия път
Губят се спомени в нищото,
призрачни сенки, мъгли.
В мрака догарят стърнищата
с есенни бледи искри.
В нощния хлад магистралите
вече копнеят за сън,
спирките, къщите, гарите
вятър облита насън.
Глъхнат далечните пристани,
лятото спряло е в тях –
в светли картини, в избистрени
образи, в песни и смях.
Пътят е дълъг, но в тъмното
джипът на скорост лети,
времето гони по стръмното...
Вкъщи очакваш ме ти!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados
