11 sept 2016, 22:23

По дългия път 

  Poesía
603 1 20

Губят се спомени в нищото,

призрачни сенки, мъгли.

В мрака догарят стърнищата

с есенни бледи искри.

 

В нощния хлад магистралите

вече копнеят за сън,

спирките, къщите, гарите

вятър облита насън.

 

Глъхнат далечните пристани,

лятото спряло е в тях –

в светли картини, в избистрени

образи, в песни и смях.

 

Пътят е дълъг, но в тъмното

джипът на скорост лети,

времето гони по стръмното...

Вкъщи очакваш ме ти!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??