mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
11.09.2016 г., 22:23 ч.

По дългия път 

  Поезия
605 1 20

Губят се спомени в нищото,

призрачни сенки, мъгли.

В мрака догарят стърнищата

с есенни бледи искри.

 

В нощния хлад магистралите

вече копнеят за сън,

спирките, къщите, гарите

вятър облита насън.

 

Глъхнат далечните пристани,

лятото спряло е в тях –

в светли картини, в избистрени

образи, в песни и смях.

 

Пътят е дълъг, но в тъмното

джипът на скорост лети,

времето гони по стръмното...

Вкъщи очакваш ме ти!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??