Sep 11, 2016, 10:23 PM

По дългия път 

  Poetry
556 1 21

Губят се спомени в нищото,

призрачни сенки, мъгли.

В мрака догарят стърнищата

с есенни бледи искри.

 

В нощния хлад магистралите

вече копнеят за сън,

спирките, къщите, гарите

вятър облита насън.

 

Глъхнат далечните пристани,

лятото спряло е в тях –

в светли картини, в избистрени

образи, в песни и смях.

 

Пътят е дълъг, но в тъмното

джипът на скорост лети,

времето гони по стръмното...

Вкъщи очакваш ме ти!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??