11 сент. 2016 г., 22:23

По дългия път 

  Поэзия
660 1 20
Губят се спомени в нищото,
призрачни сенки, мъгли.
В мрака догарят стърнищата
с есенни бледи искри.
В нощния хлад магистралите
вече копнеят за сън,
спирките, къщите, гарите
вятър облита насън.
Глъхнат далечните пристани,
лятото спряло е в тях –
в светли картини, в избистрени
образи, в песни и смях. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Предложения
: ??:??