11 сент. 2016 г., 22:23

По дългия път 

  Поэзия
602 1 20

Губят се спомени в нищото,

призрачни сенки, мъгли.

В мрака догарят стърнищата

с есенни бледи искри.

 

В нощния хлад магистралите

вече копнеят за сън,

спирките, къщите, гарите

вятър облита насън.

 

Глъхнат далечните пристани,

лятото спряло е в тях –

в светли картини, в избистрени

образи, в песни и смях.

 

Пътят е дълъг, но в тъмното

джипът на скорост лети,

времето гони по стръмното...

Вкъщи очакваш ме ти!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??