26 nov 2020, 13:14

По Екзюпери

  Poesía » Otra
860 12 15

Ще бъде тихо, есенно и странно.
Огнището на две ще се дели.
Едната му страна ще гасне бавно,
а в другата копнежът ще гори.
Стъклото изпотено, но студено,
навярно ще завъди слепота...
И само мисълта, че има време,
с измислици за тебе ще приспя.
Навярно там, на твоята планета,
по покривите скита Вечността,
но точно днес е дяволски заета
и стихове защо да й чета?
Димът е тих и също свечерен е.
Усещаш ли? - Не смея да заспя.
Коя звездичка има намерение
да кихне над комина светлина?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко ми е чудно и приятно да чувствам прочитите ви!
    Казвате ми неща, които не съм подозирала, че чувствам и изразявам. За мен писането е транс на чувството, енигма...и се вглеждам с чужди очи в думите си и все не се разбирам.
    Предполагам и вие ... сте усещали същата непознатост към себе си.
    Може би и затова пиша.
    Хубав ден ви желая и много вдъхновение...💕💕💕
  • Звучи като копнеж, желание, долавям мъдро, благородно смирение и осъзнаване на това, че човек трябва да бъде благодарен за това, което има, но и осъзнаване, че не може да има всичко. Но пък има себе си и богатството на преживяванията си.
  • " Стъклото изпотено, но студено
    навярно ще завъди слепота..."!!!👏
    А какво да кажа за кихащите светлина звездички!!!👏
    Чувствам се уникално след като прочета нещо такова, Рени!😃
    Раздухваш огъня на моето вдъхновение и желание за творчество! Благодаря на неповторимия ти талант, миличка!💕🌹💕
  • Обичам ги тези кихащи светлина звездички!
  • Прекрасно е!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...