Ще бъде тихо, есенно и странно.
Огнището на две ще се дели.
Едната му страна ще гасне бавно,
а в другата копнежът ще гори.
Стъклото изпотено, но студено,
навярно ще завъди слепота...
И само мисълта, че има време,
с измислици за тебе ще приспя.
Навярно там, на твоята планета,
по покривите скита Вечността,
но точно днес е дяволски заета
и стихове защо да й чета?
Димът е тих и също свечерен е.
Усещаш ли? - Не смея да заспя.
Коя звездичка има намерение
да кихне над комина светлина?
Казвате ми неща, които не съм подозирала, че чувствам и изразявам. За мен писането е транс на чувството, енигма...и се вглеждам с чужди очи в думите си и все не се разбирам.
Предполагам и вие ... сте усещали същата непознатост към себе си.
Може би и затова пиша.
Хубав ден ви желая и много вдъхновение...💕💕💕