26.11.2020 г., 13:14

По Екзюпери

862 12 15

Ще бъде тихо, есенно и странно.
Огнището на две ще се дели.
Едната му страна ще гасне бавно,
а в другата копнежът ще гори.
Стъклото изпотено, но студено,
навярно ще завъди слепота...
И само мисълта, че има време,
с измислици за тебе ще приспя.
Навярно там, на твоята планета,
по покривите скита Вечността,
но точно днес е дяволски заета
и стихове защо да й чета?
Димът е тих и също свечерен е.
Усещаш ли? - Не смея да заспя.
Коя звездичка има намерение
да кихне над комина светлина?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко ми е чудно и приятно да чувствам прочитите ви!
    Казвате ми неща, които не съм подозирала, че чувствам и изразявам. За мен писането е транс на чувството, енигма...и се вглеждам с чужди очи в думите си и все не се разбирам.
    Предполагам и вие ... сте усещали същата непознатост към себе си.
    Може би и затова пиша.
    Хубав ден ви желая и много вдъхновение...💕💕💕
  • Звучи като копнеж, желание, долавям мъдро, благородно смирение и осъзнаване на това, че човек трябва да бъде благодарен за това, което има, но и осъзнаване, че не може да има всичко. Но пък има себе си и богатството на преживяванията си.
  • " Стъклото изпотено, но студено
    навярно ще завъди слепота..."!!!👏
    А какво да кажа за кихащите светлина звездички!!!👏
    Чувствам се уникално след като прочета нещо такова, Рени!😃
    Раздухваш огъня на моето вдъхновение и желание за творчество! Благодаря на неповторимия ти талант, миличка!💕🌹💕
  • Обичам ги тези кихащи светлина звездички!
  • Прекрасно е!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...