По Екзюпери
Ще бъде тихо, есенно и странно.
Огнището на две ще се дели.
Едната му страна ще гасне бавно,
а в другата копнежът ще гори.
Стъклото изпотено, но студено,
навярно ще завъди слепота...
И само мисълта, че има време,
с измислици за тебе ще приспя.
Навярно там, на твоята планета,
по покривите скита Вечността,
но точно днес е дяволски заета
и стихове защо да й чета?
Димът е тих и също свечерен е.
Усещаш ли? - Не смея да заспя.
Коя звездичка има намерение
да кихне над комина светлина?
