18 may 2018, 22:08

По френски 

  Poesía » De amor
444 6 7

Прочетени устни в тихите дни.

Вятърът кестени роши.

Сън не достига да сме добри.

Сякаш Париж е от восък

и по кормилото лепне ръжда,

и ме ревнуваш от кулата.

Арката има фалшива врата,

сянка от Сена по-дълга...

Ти ме води! Все така ще мълча.

Джобчето – пълно с цигулки...

Няколко фокуса и след това

във лунапарка, на люлката.

После сънувай, че има небе

и над Париж, и над рая!

Речникът няма да го преведе,

ако ти сам не го знаеш.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За любовните усещания не трябва речник – те са разбираеми на всички езици...
    Твоят експресивен изказ, Райне, задържа погледа и дава възможност за различни интерпретации.
    Затова не побързах да изразя мнение още при първия прочит и сега се върнах отново.
    Сигурно има още какво да се види от едно зорко око...
    Нека се чете и тълкува!
  • Речникът няма да го преведе,
    ако ти сам не го знаеш.
  • Благодаря ви за прочита и вниманието! Хубава седмица да имате, да ви е празнично и вдъхновено!
  • Прииска ми се да съм в Париж! Всъщност, усетих се там! Благодаря ти!
  • Какво може да сътвори една Магьосница? Вълшебство!
  • "Сън не достига да сме по-добри"
    Сън не оставя пътеки и спомени,
    но пък когато сънят зазвъни
    плуват по Сена шансони...
  • Тази парижка импресия носи толкова много очарование. Поздравявам те, Райна!
Propuestas
: ??:??