По френски

May 18, 2018, 10:08 PM

Poetry » Love

509 6 7

Прочетени устни в тихите дни.
Вятърът кестени роши.
Сън не достига да сме добри.
Сякаш Париж е от восък
и по кормилото лепне ръжда,
и ме ревнуваш от кулата.
Арката има фалшива врата,
сянка от Сена по-дълга...
Ти ме води! Все така ще мълча.
Джобчето – пълно с цигулки...
Няколко фокуса и след това
във лунапарка, на люлката. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

По френски

Want to read more?

Random works