18 мая 2018 г., 22:08
По френски
Прочетени устни в тихите дни.
Вятърът кестени роши.
Сън не достига да сме добри.
Сякаш Париж е от восък
и по кормилото лепне ръжда,
и ме ревнуваш от кулата.
Арката има фалшива врата,
сянка от Сена по-дълга...
Ти ме води! Все така ще мълча.
Джобчето – пълно с цигулки...
Няколко фокуса и след това
във лунапарка, на люлката.
После сънувай, че има небе
и над Париж, и над рая!
Речникът няма да го преведе,
ако ти сам не го знаеш.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много красив отворен финал на едно прекрасно стихотворение, което в неподражаемия твой стил отново ни поднасяш, Райна. Поздравявам те сърдечно!
"Речникът няма да го преведе,
ако ти сам не го знаеш." -
Речникът няма да го преведе,
ако ти сам не го знаеш. -
Благодаря ви за прочита и вниманието! Хубава седмица да имате, да ви е празнично и вдъхновено!
-
Прииска ми се да съм в Париж! Всъщност, усетих се там! Благодаря ти!
-
Какво може да сътвори една Магьосница? Вълшебство!
-
"Сън не достига да сме по-добри"
Сън не оставя пътеки и спомени,
но пък когато сънят зазвъни
плуват по Сена шансони...
-
Тази парижка импресия носи толкова много очарование. Поздравявам те, Райна!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Твоят експресивен изказ, Райне, задържа погледа и дава възможност за различни интерпретации.
Затова не побързах да изразя мнение още при първия прочит и сега се върнах отново.
Сигурно има още какво да се види от едно зорко око...
Нека се чете и тълкува!