4 mar 2011, 20:42

По хоризонта на романтичното

1.7K 0 3

Мила моя, затвори очи,
позволи ми да избърша твоите сълзи,
ледено сърце вътре в теб тупти,
знам колко много те боли.

Луната ни целува с нежна светлина,
погледът ти ми изпраща мека топлина,
всичко това е някак чуждо за нас,
пламъка, звездите и всичко красиво около нас.

Дъжд от целувки нека се изсипе,
силният вятър бузките ни щипе,
усети полъха на любовта,
чуй шепота и думите ми, прегърни нежността.

И преди да си легнеш ти,
ще те завия в звезди,
в парфюма, който обичаш да те гали,
в любовта, която вечно ще гори.

(Критикувайте, което не ви харесва ^^)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Рогачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...