4 mar 2011, 20:42

По хоризонта на романтичното

1.7K 0 3

Мила моя, затвори очи,
позволи ми да избърша твоите сълзи,
ледено сърце вътре в теб тупти,
знам колко много те боли.

Луната ни целува с нежна светлина,
погледът ти ми изпраща мека топлина,
всичко това е някак чуждо за нас,
пламъка, звездите и всичко красиво около нас.

Дъжд от целувки нека се изсипе,
силният вятър бузките ни щипе,
усети полъха на любовта,
чуй шепота и думите ми, прегърни нежността.

И преди да си легнеш ти,
ще те завия в звезди,
в парфюма, който обичаш да те гали,
в любовта, която вечно ще гори.

(Критикувайте, което не ви харесва ^^)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Рогачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...