4.03.2011 г., 20:42

По хоризонта на романтичното

1.7K 0 3

Мила моя, затвори очи,
позволи ми да избърша твоите сълзи,
ледено сърце вътре в теб тупти,
знам колко много те боли.

Луната ни целува с нежна светлина,
погледът ти ми изпраща мека топлина,
всичко това е някак чуждо за нас,
пламъка, звездите и всичко красиво около нас.

Дъжд от целувки нека се изсипе,
силният вятър бузките ни щипе,
усети полъха на любовта,
чуй шепота и думите ми, прегърни нежността.

И преди да си легнеш ти,
ще те завия в звезди,
в парфюма, който обичаш да те гали,
в любовта, която вечно ще гори.

(Критикувайте, което не ви харесва ^^)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Рогачев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...